Навигация
Езикът Ет'ел (Анарандски)
Така нареченият анарандски език произхожда директно от езика ет’ел, използван от расата на Повелителите, Ет’елианите, които го въвеждат сред човешките раси след пристигането си в Анаранд’арис и създаването на Лир’Анаранд. Като всеки друг говорим език и езикът на Анаранд претърпява значителни промени с напредването на хилядолетията и собствената му еволюция. Формата на анарандски, която се употребява в Цивилизованите царства по времето на Сагата за Сърцето на Анаранд (около 4.000 ЕПН), значително се различава от първоначалната форма на същия език, която е все още широко използвана по време на Войната за Анаранд’арис (около 14.300 ЕЛА). Тази форма обикновено бива наричана древен анарандски и е много близка до оригиналния език ет’ел. Макар че жителите на съвременен Анаранд биха могли да разберат отделни думи и словосъчетания, и понякога дори изречения от древния език, само тези, които действително са го изучавали, са способни да преведат или разберат по смисъл цели текстове.
Предупреждение: Уважаеми читатели, след тази точка ще се потопите в дълбоките води на лингвистиката. В секциите по-долу са описани всички правила на анарандския език в цялата им сложност, красота и подробности. Продължете с четенето на свой риск!
Фонетика
В тази част са фонетичните правила на езика и инструкции за това как е правилно да се изговарят думите. Генерално в текста по-долу се използва международната фонетична азбука за описване на звученето на думите – IPA. Самият анарандски език е предимно мелодичен и плавен, но има специфична безгласна фонация на местата, където трябва да се отбележи разделение в сложните думи или в сложните езикови конструкции.
Специални
Гласни
Полугласни
Символ (кирилица):
я
Звук по IPA:
jɑ
Условие:
Аудио:
Символ (кирилица):
ю
Звук по IPA:
ju
Условие:
Аудио:
Съгласни
Символ (кирилица):
тт
Звук по IPA:
tː
Условие:
Аудио:
Символ (кирилица):
гг
Звук по IPA:
ɡː
Условие:
Аудио:
Символ (кирилица):
нн
Звук по IPA:
nː
Условие:
Аудио:
Символ (кирилица):
рр
Звук по IPA:
ɾː
Условие:
Аудио:
Под ударение се разбира наблягането върху определени срички в речевия поток. В анарандския език всяка дума има едно основно ударение, а по-дългите думи и всички сложни думи получават и поне едно вторично ударение. Наблягането върху ударените срички става чрез повишаване на височината на гласа, като основното ударение винаги е с по-висок тон от вторичните. Ударението в анарандския е винаги върху гласна или полугласна, и в различните думи може да бъде на различно място.
Под ударение се разбира наблягането върху определени срички в речевия поток. В анарандския език всяка дума има едно основно ударение, а по-дългите думи и всички сложни думи получават и поне едно вторично ударение. Наблягането върху ударените срички става чрез повишаване на височината на гласа, като основното ударение винаги е с по-висок тон от вторичните. Ударението в анарандския е винаги върху гласна или полугласна, и в различните думи може да бъде на различно място.
беззвучна*
съгласна
съгласна*
беззвучна*
начало*
гласна
ядро
гласна/полугласна*
съгласна
кода*
В конструкцията елементите от фонетичния инвентар и частите, означени със звездичка, са опционални. Удължените звуци като аа и тт се броят за един елемент, никога за два. Ядрото на сричката може да бъде съставено единствено от гласна и то присъства задължително. Съответно най-малката възможна сричка се състои от само една гласна. Кодата е добавката след ядрото и обикновено е съставена от една съгласна, но пред нея е възможно да има една гласна или полугласна. Съвместно кодата и ядрото образуват римата на сричката, която играе основна роля при образуването на поетичната рима. Това е и частта от сричката, която се удължава или приема ударението при нейното изговаряне. Началото на сричката е съставено от поне една и до две съгласни, като е възможно в началото или в края да има и една беззвучна (но не и на двете места).
Почти не се срещат срички в анарандския, които имат кода без да имат начало. Обикновено това са едносрични думи, при които с еволюцията на езика началото постепенно е отпаднало. Много са редки и сричките с начало, което съчетава две еднотипни съгласни като пб или дк, при които има опасност звуците да се изгубят.
Граматика
В тази част са описани морфологичните и синтактичните правила на езика.
Анарандският език по тип е предимно аналитичен с елементи на флексия. При аналитичните езици връзките между думите в изреченията се изразяват предимно чрез помощни думи и словоред. Флексията е процес на словообразуване, при който думата се променя, за да изрази различни граматични категории като време, регистър, глас, аспект, лице, число, пол, настроение, анимация и определеност.
Граматичните правила на анарандския език описани тук са от времето на Войната за Анаранд’арис.
Във всички форми на анарандския език широко присъствие има частицата итра, която се изписва като ‘. Тя има три различни предназначения.
Сложни думи
Първото предназначение на итра е да обедини две или повече прости думи в нова съставна дума, наричана още сложна дума. Предназначението на сложната дума е да опише в по-голяма точност нещо специфично за контекста на разговора или текста. Много често такива думи имат повече от една пряка интерпретация и обхващат сложни понятия, които иначе биха изисквали цели изречения, за да бъдат комуникирани правилно. Нека вземем за пример думата дер’амно, която може да се преведе най-директно като „не-човек“. Тя е съставена от думите дер (частица за отрицание) и амно (индивид, член на мислеща раса), като в разговорната реч често се съкращава на д’амно за удобство. За разлика от думите куттир („изчадие“) и урамас („чудовище“), които по значение са общи и могат да се използват във всякакъв контекст, д’амно реферира към точно определено понятие – живо същество, което е чуждо и противоестествено за Ниамару. В този контекст значението на думата би могло да се преведе и като „пришълец“.
В речта е прието също така да се използват собствени имена като части от сложната дума, когато те спомагат за по-точно комуникиране на понятието. Например думата аледара’т’азур („кристала на Азур“) е съставена от трите думи аледара, тир и азур. В контекста на това понятие азур реферира едновременно към общото „живот“ (артефактът управлява елемента на живота), но и към самия Повелител на Живота (артефактът принадлежи на Азур).
При конструирането на сложни думи често от предходната на всяка итра проста дума се съкращава последната сричка, а в някои случаи и последните няколко срички, ако това запазва значението на понятието.
Всяка итра в думите се произнася като глух звук х между двете срички, които свързва. Това неизбежно предизвиква кратка пауза в изговарянето на по-дългите думи. По тази причина сложни думи с повече от едно ударение – едно основно и поне едно вторично – са често срещани в анарандския език.
Собствени имена
Второто предназначение на итра е да превърне дадено съществително нарицателно име в собствено име. В писмена форма итра се поставя пред самата дума (в анарандската писменост няма големи и малки букви) и се чете като глухо кх. Например думата азур без итра означава „живот“, но изписана като ‘азур реферира към Повелителя на Живота.
Съкращаване
Третото предназначение на итра е произлязло от некнижовната употреба на езика, възприета много по-широко след Войната за Анаранд’арис и се използва за съкращаване на прости и сложни думи. По тази причина в съвременната форма на езика се срещат много думи, които с течение на годините са били съкратени до степен, в която е много трудно, или почти невъзможно, да се определят първоначално образувалите ги прости думи. В много случаи те са се превърнали в нарицателни имена и първоначалното им значение се е загубило или променило. Такъв пример е думата ран’а’шан, която произлиза от думите ранор, адао и ашан и може да се преведе като „невидим наблюдател“. С течение на времето обаче тя се превръща в титла на безсмъртните господари на Последна Надежда.
В анарансдкия език съществителното е дума, която означава конкретно или абстрактно понятие, като например живо същество, предмет, концепция, място, качество или идея. Съществителното може да служи като субект или обект в рамките на конкретна фраза или изречение. В много случаи съществителните могат да се използват и като част от определението към друго съществително или към допълненията в дадено изречение.
Род и число
Съществителните в анарандския език имат три рода – мъжки, женски и неопределен. Родът на едно съществително винаги може да бъде разпознат по неговото окончание. В мъжки род то може да бъде -(о)с, -н, -(о)л, -(о)т или -р. В женски род възможните окончания са -(н)а, -(н)у или -(н)я. За неопределен род то е единствено -(н)о. В множествено число винаги се добавя окончание -(н)и, като за съществителни от неопределен род винаги отпада предишното окончание -о. Например думата аледара в множествено число става аледарани, докато думата арнато („душа“) се превръща в арнати („души“).
При съществителни, които се отнасят към одушевени същества или към понятия, за които полът има значение, родът се променя в зависимост от контекста на употреба, като това се запазва и при множественото число. Например думата амно в нормална форма е в неопределен род и обхваща всякакви индивиди, независимо от техния пол. Когато контекстът се отнася към мъжки индивид обаче, думата следва да се промени на амнос, докато за женски индивид става амна. Съответно в множествено число за група индивиди от неизвестен или различен пол, или когато полът не е от значение за контекста, думата става амни. За група от мъжки индивиди и когато полът е от значение, думата е амноси, докато за женски индивиди тя е амнани.
Членуване на съществителните в анарандския език не съществува.
Догма
Много важна особеност на анарандския е, че в него не съществуват думи с окончание -он или -ен. Това е наследено от оригиналния език ет’ел и е останало непроменено в течение на хилядолетията. Причината за това ограничение са имената на Ет’елианите, които се считат за свещени и винаги завършват е едно от тези окончания, в зависимост от половата им идентичност: -он за мъжки индивиди (Анестион, Литалон, Даерон) и -ен за женски (Илириен, Хакрен, Ра’маен).
В анарандския език местоимението е дума, която замества или допълва съществително в различни фрази и изречения. Местоименията се разделят в две основни категории – лични и нелични – в зависимост от същността на понятието, което заместват. Отделно местоименията във всяка от категориите се групират по вид в зависимост от функцията, която изпълняват.
В структурата на изреченията местоименията се поставят на мястото, което би заело заместеното съществително. Това правило е валидно за местоимения, които служат като субект или обект в контекста на изречението. Местоимения, които не заместват, а поясняват пряко дадено съществително, се поставят непосредствено след него свързани с итра. Например конструкцията „всеки човек“ би следвало да се комуникира като една сложна дума – амно’растао.
В речника по-долу ще намерите всички местоимения в анарандския език, групирани по категория и вид.
Лични местоимения
Личните местоимения се употребяват единствено за одушевени същества или понятия, за които полът е от значение в контекста на комуникацията. Подобно на съществителните, които заместват, и те имат променящ се род, включително и при множествено число. Правилата за промяна на рода са същите, като използваните окончания са -н, -на и -ни върху съответната основна форма на местоимението, използвана за неопределен род в единствено и множествено число.
Тези местоимения се използват предимно за заместване на познат субект или обект в изречението. Тъй като в анарандския няма падежи, тези местоимения се използват без промяна в случаите, в които ние бихме използвали лични местоимения в именителен, винителен или дателен падеж – аз/мен/ми, ти/теб/ти, то/него/му, ние/нас/ни, вие/вас/ви, те/тях/им.
Има и случаи, в които личните местоимения могат да допълват друго съществително с цел по-драматично наблягане върху него. Например конструкцията ‘ра’маен’сана домо дул („аз, Ра’маен, властвам тук“) вдига заряда в комуникацията чрез подсиления субект.
Нелични местоимения
Неличните местоимения се употребяват за неодушевени понятия или такива, за които не знаем дали са одушевени, и са винаги в трето лице. Оказване на родовете при тях става само в единствено число, като използваните окончания са -л, -а и -и върху съответната нормална форма. Във всички останали случаи употребата им е идентична с личните.
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения изразяват отношение на принадлежност и могат да бъдат само лични. За повече информация вижте секция „Принадлежност“.
Показателни местоимения
Показателните местоимения могат да се използват по два различни начина. Като самостоятелна част от изречението те служат за рефериране към обект, чиято конкретна същност не е важна за контекста на комуникацията. Например конструкцията сан таро бимео („аз искам това“) се фокусира много повече върху субекта сан и действието бимео („аз искам“), отколкото върху обекта таро („това“). В случая таро може да се отнася към кое да е одушевено същество в обозримата околност, като се предполага, че събеседникът разбира за какво точно става въпрос. За контраст, при конструкцията сан тулсо бимео („аз искам куче“) фокусът е повече върху тулсо („куче“), отколкото върху самото действие.
Вторият начин на използване е за добавяне на конкретика към даден обект. Например конструкцията сан тулсо’таро бимео („аз искам това куче“) конкретизира за кое точно куче става въпрос в контекста на комуникацията. Този подход се използва и когато самостоятелно прилагателно е обект в изречението. Например ако искаме да кажем „то е червено“ следва да конструираме изречението като тао алерид’таро енно. В случаи, при които няма опасност обектът да бъде интерпретиран погрешно, е напълно приемливо местоимението таро да бъде пропуснато.
Важно е да се отбележи, че този вид местоимения не се използват, за да заменят субекта в изречението. Например конструкция като таро тулсо амено (буквално „това е куче“) не се използва в анарандския, защото субектът винаги трябва да е ясно комуникиран и подобна конструкция се счита за обиден метод на изразяване. Конкретният пример би следвало да се комуникира като тао тулсо амено (буквално „кучето е“), което има търсеното значение.
Показателните местоимения могат да бъдат както лични, така и нелични. Освен това те се разделят на два типа – близки, които се използват за понятия в обхвата на сетивата и познанията на субекта, и отдалечени, които са извън обхвата на сетивата и познанията му.
Глаголите в анарандския език са думи, които обикновено изразяват действие, събитие или състояние на съществуване. Те могат да бъдат разпознати по това, че в инфинитив завършват винаги с окончанието -ор. В изречение глаголите се спрягат само по отношение на числото на субекта, от който произтича действието. В единствено число окончанието -ор се замества с -о, докато в множествено то се заменя с -и. Родът и лицето на субекта са без значение при спрежението. Например глагола аменор („съм“) в единствено число се превръща в амено, а в множествено в амени.
Съчетани действия
В анарандския е възможно да свържем няколко действия, когато всяко следващо е пряко обвързано или подчинено на предходното. Това се прави с частицата гу и добавяне на итра от двете ѝ страни. Например действията бимеор („искам“) и бинадор („докосвам“) могат да се свържат в съчетаното действие бимео’гу’бинадо („искам да докосна“). Възможно е по този начин да се свържат и повече от два глагола, но в ежедневната реч това е рядко срещано.
Време
За посочване на глаголно време се използват само представки, които се свързват към глагола с итра. Частицата се използва с цел по-добро и по-ясно произнасяне на новообразуваната сложна дума. Дори при съчетани действия се използва само една представка в началото на конструкцията. Например при действието ира’вааро’гу’керруно („обречен да стане част“) се използва ира’ за сегашно продължително време на глагола ваарор, като се предполага, че времето на подчиненото действие керрунор може да бъде разбрано от контекста.
В анарандския има общо шест глаголни времена:
- Минало време: То изразява действие, което се е случило в миналото и е приключило в миналото. В този случай към глагола се добавя представката ла(н)’.
- Минало продължително време: То изразява действие, което е започнало в миналото и е продължило неопределено дълго, а може би дори продължава и в момента. В този случай към глагола се добавя представката ила’.
- Сегашно време: То изразява действие, което се случва в момента и ще завърши в момента, или съвсем скоро. В тази форма глаголът няма представки. Това е основното глаголното време при образуването на изречения.
- Сегашно продължително време: То изразява действие, което започва в момента и ще продължи неопределено дълго в бъдещето. В този случай към глагола се добавя представката ира’.
- Бъдеще време: То изразява действие, което ще се случи в бъдещето и ще приключи в бъдещето. В този случай към глагола се добавя представката ра(н)’.
- Безкрайно време: То изразява действие, което е започнало, или тепърва ще започне, но няма да завърши в (обозримото) бъдеще, или не може да бъде прекъснато. В този случай към глагола се добавя представката рее(н)’. Това е много специфично глаголно време, което се използва само в случаите, когато искаме да подчертаем, че действието не може да бъде предотвратено или спряно, или не се очаква и няма как да завърши. В ежедневната реч тази форма на изразяване се среща много рядко.
Заповедна форма
Заповедната форма на глаголите в анарандския има две изражения. Когато говорещият се обръща към някого от позиция на авторитет или отсрещната страна има задължение да изпълни действието, към глагола се добавя представката к(е)’. Когато говорещият се обръща към авторитетна фигура или изразява молба, към глагола се добавя представката мер’. Независимо от изражението и контекста, заповедната форма е винаги в сегашно време.
Залог
За разлика от някои други езици, в анарандския език няма възвратен и страдателен залог на глаголите. Когато искаме да изразим възвратен залог – субекта върши и търпи действието едновременно, това става чрез правилно образуване на изречението, в което не трябва да има обект, когато действието е извършвано и насочено към субекта. Например конструкциите сао вааро („аз се обричам“) спрямо сао дао вааро („аз обричам теб“) се различават единствено по липсата на обект в първото.
Страдателен залог в анарандския не съществува под никаква форма – това е език, при който по подразбиране фокусът е винаги върху субекта, извършващ действието. За да прехвърлим фокуса върху обекта на действието, можем да използваме специфични похвати като подредба на думите, заместване с местоимения, подчинени действия и други.
В анарандския език прилагателните са думи, които означават признак, качество или свойство. При образуване на изречения в много от случаите те служат като определения на субекта или обекта. Прилагателните могат да имат всякаква структура, но генерално не се съгласуват със съществителните и глаголите. Често се срещат описателни съществителни, които могат да се използват като прилагателни със сходно значение.
Прилагателните се прикрепят към думите, които поясняват посредством итра, образувайки сложни думи. Например конструкцията „синьо небе“ би следвало да се напише есиед’ираданно.
Степенуване
Степенуването на прилагателните има три различни форми:
- Сравнителна: Образува се с добавяне на представка пе(р) и свързваща итра. Използва се основно за сравнение на качество или свойство между два обекта.
- Превъзходна: Образува се с добавяне на представка ди(н) и свързваща итра. Тази форма се използва за изразяване на превъзходството на качество или свойство на обект над други обекти. Това превъзходство е в рамките на текущия контекст и по подразбиране позволява сравнимо качество в друг контекст. Например твърдението тао амно ди’крунаг’таро енно („човекът е най-бърз“) се отнася към момента, но позволява да има също толкова бързи или дори по-бързи хора в други ситуации.
- Абсолютна: Образува се с добавяне на представка со(л) и свързваща итра. Абсолютната форма изразява несравнимост на дадено качество или свойство на обект спрямо други обекти. Употребата ѝ показва, че както в този, така и в никакъв друг контекст няма база за сравнение. Например твърдението тао амно со’крунаг’таро енно („човекът е най-бърз“) заявява, че няма и не може да има друг толкова бърз или по-бърз човек от този. Това, разбира се, е спрямо възприятията и вярванията на автора на изречението.
В анарандския език има два начина да се изрази принадлежност.
Първият е с използване на притежателни местоимения, които се прикрепят с итра след обекта на притежанието. В този случай местоимението се спряга спрямо рода и числото на обекта. Например в изречението сан дана лиадара’мина бимео („аз те желая, моя любима“) е използвана комбинацията от лиадара и мина като определение към обекта на действието, за да се изрази притежание. Правилна е и конструкцията сан дана’мина бимео (буквално „аз те желая, моя“), когато искаме да пропуснем прилагателното.
Вторият начин за изразяване на принадлежност е чрез използване на частицата тир за свързване на притежателя с притежаваното. Притежателят може да бъде както съществително, така и местоимение. В този случай думата се спряга спрямо рода и числото на притежателя, а не на притежанието. Например в изречението дана лиадара’тир’сан сан бимео („ти ме желаеш, любима моя“) е използвана комбинацията от лиадара, тир и сан като определение към субекта, за да се изрази притежание.
Първата форма се използва, когато искаме да наблегнем на притежанието, а втората – на притежаваното.
В най-базовата си форма изречението в анарандкия език се състои от субект и действие, извършвано от субекта. Когато то има ефект върху нещо различно от субекта, тогава е задължително да се добави и обекта на действието. При по-сложни конструкции към изречението могат да се добавят определения към субекта и обекта, предлози, обстоятелствени пояснения и допълнения. Отделни изречения, които изразяват една обща мисъл или концепция, следва да бъдат свързани със съюз. Независимо от сложността или контекста, образуването на изречения в анарандския език следва една и съща основна формула:
съюз
субект
определения към субект
предлог
обекти
определения към обекти
действия
предлог
обстоятелствено пояснение
допълнение
В конструкцията горе тъмносините компоненти са задължителни, светлосините са необходими почти винаги, докато сивите са опционални и зависят от контекста. Единичната стрелка показва, че компонентът следва да се прикачи към посочения. Двойната стрелка показва, че компонентът определя смислово посочения. Кръглата стрелка показва, че посоченият компонент с неговите прикачени може да се повтори повече от веднъж. Знакът плюс свързва отделните компоненти.
При образуването на изречения има много нюанси, които трудно могат да се каталогизират на едно място. Най-добрият начин да се запознаете с тази част от граматиката на анарандския език е чрез директен анализ на различни примерни изречения. Ако имате интерес да научите повече за това, погледнете раздела „Анализ на изречения“ по-долу на страницата.
Речник
Тук ще откриете базов речник от анарандски на български език.
Думите са разделени в няколко секции – местоимения, числа, прости думи и сложни думи. Към всяка дума има транскрипция за нейното произнасяне, разписана в IPA стандарт.
Местоимения
сао
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑo̞
Значение:
аз/мен/ми
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род.
сан
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑn
Значение:
аз/мен/ми
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род.
сана
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑ.nɑ
Значение:
аз/мен/ми
Използва се само по отношение на съществителни от женски род.
дао
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑo̞
Значение:
ти/теб/ти
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род.
дан
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑn
Значение:
ти/теб/ти
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род.
дана
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑ.nɑ
Значение:
ти/теб/ти
Използва се само по отношение на съществителни от женски род.
тао
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑo̞
Значение:
то/него/му
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род.
тан
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑn
Значение:
той/него/му
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род.
тана
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑ.nɑ
Значение:
тя/нея/ѝ
Използва се само по отношение на съществителни от женски род.
саи
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑi
Значение:
ние/нас/ни
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род в множествено число.
сани
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑ.ni
Значение:
ние/нас/ни
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род в множествено число.
санани
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈsɑ.nɑ.ˌni
Значение:
ние/нас/ни
Използва се само по отношение на съществителни от женски род в множествено число.
даи
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑi
Значение:
вие/вас/ви
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род в множествено число.
дани
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑ.ni
Значение:
вие/вас/ви
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род в множествено число.
данани
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑ.nɑ.ˌni
Значение:
вие/вас/ви
Използва се само по отношение на съществителни от женски род в множествено число.
таи
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑi
Значение:
те/тях/им
Използва се само по отношение на съществителни от неопределен род в множествено число.
тани
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑ.ni
Значение:
те/тях/им
Използва се само по отношение на съществителни от мъжки род в множествено число.
танани
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑ.nɑ.ˌni
Значение:
те/тях/им
Използва се само по отношение на съществителни от женски род в множествено число.
атро
Роля:
местоимение, нр
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.tɾo̞
Значение:
то/него/му
Използва се само по отношение на неодушевени съществителни от неопределен род.
атрол
Роля:
местоимение, мр
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.tɾo̞ʟ
Значение:
той/него/му
Използва се само по отношение на неодушевени съществителни от мъжки род.
атра
Роля:
местоимение, жр
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.tɾɑ
Значение:
тя/нея/ѝ
Използва се само по отношение на неодушевени съществителни от женски род.
атри
Роля:
местоимение
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.tɾi
Значение:
те/тях/им
Използва се само по отношение на неодушевени съществителни от всякакъв род в множествено число.
Прости думи
аберану
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ɑ.be̞.ˈɾɑ.ˌnu
Значение:
цивилизация
адарис
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ˈdɑ.ˌɾis
Значение:
свят; обитаема реалност; място за живеене
Използва се само за реалности и места, които са част от Ниамару.
азур
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ˈzuɾ
Значение:
живот
С итра в началото (‘азур) реферира към Азур, Повелител на Живота в Анаранд’арис.
аланор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.ʟɑ.ˌno̞ɾ
Значение:
пристигам; идвам
аледара
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ʟe̞.ˈdɑ.ˌɾɑ
Значение:
фрагмент; отчупено парче от нещо цяло
С итра в началото (‘аледара) реферира към една от Аледараните от Сърцето на Анаранд’арис.
алерид
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.ʟe̞.ˌɾid
Значение:
червено; алено
амно
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.mno̞
Значение:
човек; индивид
Използва се за всякакви човешки раси и само за жителите на Ниамару.
аменор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.me̞.ˌno̞ɾ
Значение:
съществувам; съм
арастор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.ɾɑs.ˌto̞ɾ
Значение:
нося; донасям
арнато
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ˈɾnɑ.ˌto̞
Значение:
душа
Използва се само за човешки души (т.е. на амни).
аса
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.sɑ
Значение:
от
асуна
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ˈsu.ˌnɑ
Значение:
длан; ръка
атенор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɑ.te̞.ˌno̞ɾ
Значение:
тръгвам; отивам; поемам
Използва се по отношение на път, дестинация или посока.
аур
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈɑuɾ
Значение:
острие; меч
Използва се по отношение на всякакъв вид хладно оръжие с дълго острие и ръкохватка.
ашан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ɑ.ˈʂɑn
Значение:
1. мъгла
2. нещо неясно или прикрито
баниор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈbɑ.nio̞ɾ
Значение:
освобождавам
бао
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈbɑo̞
Значение:
до
бараир
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈbɑ.ɾɑiɾ
Значение:
кула
бес
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ˈbe̞s
Значение:
още
бимеор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈbi.me̞o̞ɾ
Значение:
искам; желая
бинадор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
bi.ˈnɑ.ˌdo̞ɾ
Значение:
пипам; докосвам
бирде
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈbiɾ.de̞
Значение:
освен
богну
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈbo̞ɡ.nu
Значение:
вкус
Използва се само за усещане.
брегу
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈbɾe̞.ɡu
Значение:
сокол*
Хищна птица в Анаранд’арис, подобна на сокол по отношение на екологична ниша и навици. При превод е добре да се има предвид, че животното всъщност е нещо различно от сокол.
ваарах
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈʋʌː.ɾɑx
Значение:
обречен
ваарор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʋʌː.ɾo̞ɾ
Значение:
обричам (се)
ваасо
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˈʋʌː.so̞
Значение:
безкрайност
васниор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʋɑs.nio̞ɾ
Значение:
намирам се
Използва се по отношение на местоположение.
вареар
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ʋɑ.ˈɾe̞ɑɾ
Значение:
добре
варесид
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ʋɑ.ˈɾe̞.ˌsid
Значение:
добро; благо
ведеор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʋe̞.de̞o̞ɾ
Значение:
принадлежа
вердиарин
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˌʋe̞ɾ.di.ɑ.ˈɾin
Значение:
повелител; суверен
Често се съкращава на в’иарин. С итра в началото (‘вердиарин) реферира към един от Повелителите на Анаранд’арис.
виленор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ʋi.ˈʟe̞.ˌno̞ɾ
Значение:
гледам; виждам; поглеждам
вилиехор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʋi.ʟi.e̞.ˌxo̞ɾ
Значение:
възвестявам; информирам; нося новини
вилиехаро
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˈʋi.ʟi.e̞.ˌxɑ.ɾo̞
Значение:
вестител
виснулах
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈʋis.nu.ˌʟɑx
Значение:
само; единствено
ворат
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ʋo̞.ˈɾɑt
Значение:
силна буря; ураган
воррдин
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ʋo̞ɾː.ˈdin
Значение:
тайна
гаар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈɡʌːɾ
Значение:
гибел; пагуба
гаор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɡɑo̞ɾ
Значение:
погубвам; убивам; заличавам
Използва се само за целенасочено действие.
галатор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ɡɑ.ˈʟɑ.ˌto̞ɾ
Значение:
имам; притежавам
гитеор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɡi.te̞o̞ɾ
Значение:
наливам; вливам
гу
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈɡu
Значение:
да, за да
Използва се само за свързване между подчинено към друго водещо действие: например перро’гу’зинно („радвам се да видя“). За всички останали случаи се използва съюза „ру“.
дагор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈdɑ.ɡo̞ɾ
Значение:
консумирам; поглъщам
дакраан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑk.ɾʌːn
Значение:
страдание
далиарал
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈdɑ.ʟi.ɑ.ˌɾɑʟ
Значение:
1. малък до среден замък
2. укрепен град
Не се използва за голяма самостоятелна крепост. В контекста на укрепен град или цитадела често се съкращава на д’ал.
дарте
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈdɑɾ.te̞
Значение:
защото
дер
Роля:
частица
Транскрипция по IPA:
ˈde̞ɾ
Значение:
–
Отрицателна частица при формирането на думи и изречения. Прикрепя се като представка към думата с помощта на итра и често се съкращава на д’.
дисолор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈdi.so̞.ˌʟo̞ɾ
Значение:
готов съм
домар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
do̞.ˈmɑɾ
Значение:
господар; лорд
Използва се по-скоро като обръщение или нарицателно, а не като титла.
домор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈdo̞.mo̞ɾ
Значение:
господствам; доминирам
дровор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈdɾo̞.ʋo̞ɾ
Значение:
побеждавам
дул
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ˈduʟ
Значение:
тук
е
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈe̞
Значение:
и
еледа
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˌe̞.ˈʟe̞.dɑ
Значение:
като
елианно
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
e̞.ˈʟi.ɑ.ˌnːo̞
Значение:
1. ред; сътворение; начало на нещо новосъздадено
2. място, където обитават боговете
елиор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
e̞.ˈʟio̞ɾ
Значение:
създавам
емаар
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
e̞.ˈmʌːɾ
Значение:
винаги
еннор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈe̞.nːo̞ɾ
Значение:
съм
Използва се само за специфициране на качество.
еррунед
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈe̞.ɾːu.ˌne̞d
Значение:
друго; различно
ессадор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈe̞.sːɑ.ˌdo̞ɾ
Значение:
помня
ессудор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈe̞.sːu.ˌdo̞ɾ
Значение:
запомням
есиед
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
e̞.ˈsie̞d
Значение:
син; светлосин
есте
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈe̞.ste̞
Значение:
докато
заатру
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈzʌː.tɾu
Значение:
намерение; стремеж; желание
зарриану
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌzɑ.ˈɾːi.ɑ.nu
Значение:
светлина
зеердо
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˈzɛːɾ.do̞
Значение:
воля
зиннор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈzi.nːo̞ɾ
Значение:
срещам (се)
имар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈi.mɑɾ
Значение:
танц
инног
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈi.nːo̞ɡ
Значение:
меко
ираданно
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌi.ɾɑ.ˈdɑ.nːo̞
Значение:
небе
ирде
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ˈi.ɾde̞
Значение:
само
ирргу
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈi.ɾːɡu
Значение:
сила; мощ
калит
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
kɑ.ˈʟit
Значение:
смърт
С итра в началото (‘калит) реферира към Калит, Повелителка на Смъртта в Анаранд’арис.
каридан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
kɑ.ˈɾi.ˌdɑn
Значение:
кръв
каррас
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
kɑ.ˈɾːɑs
Значение:
йерархия; стриктна подредба
керрунор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ke̞.ˈɾːu.ˌno̞ɾ
Значение:
ставам част; ставам едно цяло
кинеор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈki.ne̞o̞ɾ
Значение:
търся
кияр
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈkijɑɾ
Значение:
земя
С итра в началото (‘кияр) реферира към Кияр, Повелителка на Земята в Анаранд’арис.
коггак
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈko̞.ɡːɑk
Значение:
трудно
крунаг
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
kɾu.ˈnɑɡ
Значение:
бързо
куттир
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ku.ˈtːiɾ
Значение:
изчадие
ланат
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ʟɑ.ˈnɑt
Значение:
въздух
С итра в началото (‘ланат) реферира към Ланат, Повелител на Въздуха в Анаранд’арис.
ланса
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈʟɑn.sɑ
Значение:
коса
лереено
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ʟe̞.ˈɾɛː.ˌno̞
Значение:
време
лиадаро
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌʟi.ɑ.ˈdɑ.ɾo̞
Значение:
любим
Използва се само за любим човек (т.е. за амно).
лиадор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʟi.ɑ.ˌdo̞ɾ
Значение:
обичам; любя
Използва се само за чувства между човешки същества (т.е. за амни).
логгор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʟo̞.ɡːo̞ɾ
Значение:
приемам; признавам; съгласявам се
лумоннор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈʟu.mo̞.ˌnːo̞ɾ
Значение:
предизвиквам; причинявам
Използва се само за причиняване на ефект.
маадхик
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈmʌː.d̪ik
Значение:
1. малко; дребно
2. незначително; нищожно
малиян
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
mɑ.ˈʟijɑn
Значение:
братство; съдружие
Използва се за група от индивиди, които споделят сходни възгледи, идеали, цели и т.н.
мееру
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈmɛː.ɾu
Значение:
страст; силно желание
меелан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
mɛː.ˈʟɑn
Значение:
благословия
меелор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈmɛː.ʟo̞ɾ
Значение:
благославям
моира
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈmo̞.i.ˌɾɑ
Значение:
вода
С итра в началото (‘моира) реферира към Мойра, Повелителка на Водата в Анаранд’арис.
моритан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈmo̞.ɾi.ˌtɑn
Значение:
хаос; унищожение; заличаване
С итра в началото (‘моритан) реферира към Моритан, Повелител на Хаоса.
нар… нар
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈnɑɾ ˈnɑɾ
Значение:
както… така и
Използва се за всякакви еквивалентни по смисъл конструкции.
насмаор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈnɑs.mɑo̞ɾ
Значение:
вкусвам; опитвам; консумирам с цел да вкуся
нерах
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˈne̞.ɾɑx
Значение:
вечно
неру
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈne̞.ɾu
Значение:
пълна липса или отсъствие на неща
ниамару
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌni.ɑ.ˈmɑ.ɾu
Значение:
цвят (за растение)
С итра в началото (‘ниамару) реферира към Ниамару – вселената, в която се намира Анаранд’арис.
нираог
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ni.ˈɾɑo̞ɡ
Значение:
мило; скъпо
нистеру
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌni.ˈste̞.ɾu
Значение:
клетва
нистор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈni.sto̞ɾ
Значение:
заклевам се
норрту
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈno̞ɾː.tu
Значение:
рамо
ну
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈnu
Значение:
за; по
нулеор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈnu.ʟe̞o̞ɾ
Значение:
тревожа се
о
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈo̞
Значение:
–
Няма директен превод и конкретно значение. Използва се като общ съюз за свързване на главни изречения в една обща мисъл с цел по-плавна реч.
обеерид
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˌo̞.ˈbɛː.ɾid
Значение:
ефимерно; преходно
огда
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
o̞.ˈɡdɑ
Значение:
дума
окар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
o̞.ˈkɑɾ
Значение:
бръснач; нещо тънко и остро
окатту
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌo̞.ˈkɑ.tːu
Значение:
път; трасе; преход от точка до точка
Използва се и в преносно значение.
ормаату
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌo̞.ˈɾmʌː.tu
Значение:
знание; мъдрост
паалано
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌpʌː.ˈʟɑ.no̞
Значение:
справедливост; правда
перрор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈpe̞.ɾːo̞ɾ
Значение:
радвам се
пугаар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
pu.ˈɡʌːɾ
Значение:
потомство
Използва се само за животни и би било изключително обидно за амни.
радиано
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ɾɑ.ˈdi.ɑ.ˌno̞
Значение:
око
ранор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɾɑ.no̞ɾ
Значение:
гледам продължително; наблюдавам
рашан
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ɾɑ.ˈʂɑn
Значение:
огън
С итра в началото (‘рашан) реферира към Рашан, Повелител на Огъня в Анаранд’арис.
ревида
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˌɾe̞.ˈʋi.dɑ
Значение:
вяра
реениор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈɾɛː.nio̞ɾ
Значение:
превръщам (се); превъплъщавам (се); променям (се)
резанор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ɾe̞.ˈzɑ.ˌno̞ɾ
Значение:
деля; споделям
Използва се само за материални неща (т.е. не е приложимо за думи, мисли и абстрактни понятия).
рин
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈɾin
Значение:
върху; на
ротте
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ˈɾo̞.tːe̞
Значение:
изобщо
рошта
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈɾo̞ʂ.tɑ
Значение:
болка
ру
Роля:
съюз
Транскрипция по IPA:
ˈɾu
Значение:
да; за да; и; а
сал
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈsɑʟ
Значение:
в/във; при
Използва се за местоположение. В разговорната реч много често се слива с думата, която пояснява.
салису
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
sɑ.ˈʟi.ˌsu
Значение:
устна
сарруто
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌsɑ.ˈɾːu.to̞
Значение:
тяло
сиггрол
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈsiɡː.ɾo̞ʟ
Значение:
отмъщение; мъст
сороно
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌso̞.ˈɾo̞.no̞
Значение:
цвят
Използва се само за свойството цвят.
стеттарo
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˌste̞.ˈtːɑ.ɾo̞
Значение:
съпротива
стеттор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈste̞.tːo̞ɾ
Значение:
съпротивлявам се; изправям се срещу; противопоставям (се)
суда
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈsu.dɑ
Значение:
към; в
Използва се за транзиция.
сутор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈsu.to̞ɾ
Значение:
спирам (се); преставам
Използва се само когато субекта спира сам, но не и когато спира друг обект.
такаар
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
tɑ.ˈkʌːɾ
Значение:
нокът
талераг
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˌtɑ.ʟe̞.ˈɾɑɡ
Значение:
временно; мимолетно; преходно
тамадол
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
tɑ.ˈmɑ.ˌdo̞ʟ
Значение:
коприна
тарун
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
ˈtɑ.ɾun
Значение:
вятър
терргу
Роля:
съществително, жр
Транскрипция по IPA:
ˈte̞ɾː.ɡu
Значение:
копие
Използва се за оръжието копие.
тир
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈtiɾ
Значение:
на
Използва се само за принадлежност.
толурах
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
ˌto̞.ˈʟu.ɾɑx
Значение:
велико
трокат
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
tɾo̞.ˈkɑt
Значение:
пътник; пътешественик
трокаттор
Роля:
глагол
Транскрипция по IPA:
ˈtɾo̞.kɑ.ˌtːo̞ɾ
Значение:
пътувам
тулсо
Роля:
съществително, нр
Транскрипция по IPA:
ˈtuʟ.so̞
Значение:
куче
угге
Роля:
наречие
Транскрипция по IPA:
ˈu.ɡːe̞
Значение:
също
ула
Роля:
предлог
Транскрипция по IPA:
ˈu.ʟɑ
Значение:
с/със
уланид
Роля:
прилагателно
Транскрипция по IPA:
u.ˈʟɑ.ˌnid
Значение:
нежно
урамас
Роля:
съществително, мр
Транскрипция по IPA:
u.ˌɾɑ.ˈmɑs
Значение:
чудовище
Използва се също и в преносен смисъл.
Анализ на изречения
За правилното разбиране на анарандския език е важно да се запознаете със структурата на изреченията и различните особености при тяхното конструиране. За да обхванем всички възможни сценарии, нюанси, специфики и изключения, ще ни трябват десетки страници и твърде много време. Вместо това тук са подбрани няколко примера с фокус върху най-често срещаните и важни правила при употребата на езика, които да ви помогнат да започнете това лингвистично приключение.
Нека започнем с анализ на следното изречение, което е сравнително елементарно:
тао амно'растао обеерид'таро ира'енно ("всеки индивид е ефимерен")
Всяко изречение започва със субекта, който винаги е местоимение, собствено име, или комбинация от двете. В случая това е тао („то“) в комбинация с определението амно’растао („всеки човек“), което всъщност комуникира естеството на субекта. Тъй като за контекста рода на субекта е без значение – визират се всички хора – съществителното и местоимението са в неопределен род. Думата обеерид („ефимерен“) е прилагателно, но в случая няма как да се използва като определение на определението. Вместо това тя се превръща в обект на действието енно, като следва да се постави самостоятелно с прикачено местоимение таро. Числото и рода са съгласувани със субекта, но това зависи от контекста на изречението. Накрая е действието еннор („съм“). Добавена е представката ира, чрез която глагола изразява сегашно продължително време.
Сега нека разгледаме две почти идентични по смисъл изречения, които съдържат всички възможни части:
'ра'маен'сана еррун'д'растаи рее'д'логго ну домар бирде 'каел'дан ("аз, Ра'маен, няма да приема никой друг за господар освен теб, Каел")
'ра'маен'сана еррун'домар рее'д'логго бирде 'каел'дан д'емаар ("аз, Ра'маен, никога няма да приема друг господар освен теб, Каел")
В анарандския има основно правило – контекстът във всяка комуникация следва да бъде предаден по възможно най-богатия на нюанси и фин начин. Колкото повече детайли и вложени значения може да предаде говорителят в рамките на една мисъл, за толкова по-изтънчен се счита той в изкуството на езика.
В конкретния пример имаме две изречения, които по същество казват едно и също нещо: Ра’маен отказва да признае друг господар освен Каел. Нюансът в двете изречения обаче е различен. В първото Ра’маен набляга фино върху това, че за нея не съществуват други освен Каел, които могат да бъдат нейни господари. Във второто тя насочва фокуса върху Каел и това, че вече е приела него за свой господар, независимо дали ще се появят други достойни за тази роля в бъдеще. Този контекст се предава чрез избора на обекта, спрежението на глагола и позицията на името на Каел в изречението.
Конструкцията и на двете изречения е сходна. Започваме със субекта, Ра’маен. В повечето случаи би било достатъчно тя да използва само местоимението сана („аз“). Тъй като иска да придаде повече драматизъм на изречението, Ра’маен поставя своето име като субект, а местоимението се превръща в определение. Обектът на действието в двете изречения е различен – в първото това е еррун’д’растаи („никои други“), като тук е използвано личното местоимение д’растаи („никои“) за категорично отрицание. Във второто изречение обектът е еррун’домар („друг господар“), което е фокусът на искания нюанс на контекста. Следва действието логгор („приемам“), което е спрегнато веднъж с частицата дер за отрицание, и втори път с представката рее, за да изрази безкрайно време.
В края на изреченията се намират обстоятелствените пояснения свързани с предлози. В първия случай имаме две пояснения – ну домар („за господар“) и бирде ‘каел’дан („освен теб, Каел“). Отново поради желанието на Ра’маен да добави заряд в изречението, тя използва името на Каел с добавено местоимение като определение. Във втория случай имаме едно пояснение бирде ‘каел’дан и допълнението д’емаар („никога“).
Разбира се, всичко това може да бъде опростено значително, ако Ра’маен не влагаше емоция в изказа. Със същия успех тя би могла да каже просто:
сана еррун'домар д'логго бирде дан ("аз няма да приема друг господар освен теб")
Но така тя би изгубила много от нюансите, емоциите и фините детайли в комуникацията си с Каел. Изкуството да пресъздадеш максимално точно вътрешния си свят чрез майсторството си в анарандския език е високо ценено от Ет’елианите и техните последователи.